История и култура на ромите

ОБУЧИТЕЛ:Ведър Георгиев

ОБОБЩЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ:

Историята е изучаване на миналото и в частност как се отнася то към хората. Познаването на историята на групи хора и население ни дава поглед към историческото им минало - как са се развивалитези групи население и как са съхранили характерните си черти, за да ги пренесат през вековете до днешни дни.

Културата по същността си представлява начина на живот на определена група хора - поведенията им, вярванията, ценностната им система и символите, които те приемат и практикуват бездори да мислят за тях, но които са предавани чрез комуникиране и имитиране от едно поколение на следващото. Дадена култура може да се разбере чрез начина, по който хората, които имат тази култура, гледат на света.

„Другостта"на всяка малцинствена група закономерно поражда в хората, които не познават тази „чужда" им култура, стереотипни представи за представителите на малцинството и създава предубеждения спрямо тях, които са в основата на евентуална дискриминация.

Придобитото познаване на ромската история и култура, както и на съществуващите стереотипи и предобеждения към ромите ще помогне за по-доброто разбиране на ромските ученици и може да се приложи за подобряване на интегрирането им в училищната система.


ЦЕЛИ:

Чрез организирането и провеждането на обучителния курс „Ромска история и култура" ние целим да постигнем сред учителите на ромски ученици, родителите на деца в смесени ктласове, социални работници и общностни обучители едно по-добро разбиране на спецификата на ромите и на етническите различия между ромите, както и на техния исторически опит в срещата с доминиращата култура на окръжаващото ги мнозинство. Тъй като е доказан факт, че предубежденията, дори неосъзнавани, на учители и социални работници, са най-силно въздействащи върху общностите, чрез този курс ние целим да помогнем евентуално съществуващи и неосъзнато такива стереотипни възприятия и предразсъдъци да бъдат преодоляни и да мотивираме участниците в този обучителен курс да разпространяват новопридобитото си знание и разбиране в общностите, към които принадлежат.

В тези уроци ние разглеждаме историческите факти и изследваните стереотипи и предразсъдъци, които стават основа на недоразумения и неразбирателство, а в някои случаи пораждат и взаимно недоверие между ромския и други етноси, като крайната ни цел е да разкрием социалната вреда от таково неразбирателство и неверие.



ДИДАКТИЧНА ЕДИНИЦА 1 - История на ромите

Произход на ромите-Научно доказано е, че ромите по етнически произход принадлежат къмз Индо.Арийската етническа група. Определена окончателно в днешни дни е и тяхната родна земя, от където ромите са започнали миграцията си към Европа и по света - Северозападна Индия.

Миграции-Различни източници ни информират, че ромите са напуснали родните си земи между 6-ти и11-ти век, за да работят в страни на Средна Европа, доброволно или поради заробване. Малък брой ромски номадски групи са били отрязани поради военни конфликти от възможността да се върнат по родните си места в Индия и така някои групи са започнали миграция на запад, като първо се установили в Турция, където останали за няколко века и после продължили пак на запад към Европа.Други групи мигрирали към Северна Африка през Иран. На основата на проучвания на езика,използван от големите ромски под-групи Dom и Rom, учените приемат, че вероятно тези под-групи произхождат от две различни миграционни възли от Индийския подконтинент, които са мигрирали с разлика от няколко века.

Ромски групи са започнали да мигрират и към Северна Америка още в колониалните времена, когато първи малки ромски групи са започнали да усядат във Виржиния и Френска Луизиана. Миграцията на голяма вълна роми започнала през60-те години на XX век от групитеRomnichal от Англия. Най-голям брой роми имигрирали въ САЩ обаче главно от групата Vlah от Kalderash.

Много роми се установили също в Латинска и Южна Америка. Има писмени източници, които ни информират също и за присъствието през Средните векове на малки ромски групи в Китай, но по-късно тези групи били претопени.

Преследване на ромите - Историята на ромите векове е история на скитане в търсене на по-безопасно място за живеене и история на преследвания. Това е една история на векове борба за оцеляване.

Почти веднага след пристигането им в Европа в много региони на Европа ромите започват да бъдат поробвани (роби до края на 18 век в Румъния); много страни като Германия, Италия и Португалия разпореждат със закони изпъждането на всички роми от териториите им под страх от смърт или тежки наказания. Макар и първоначално да са разчитали на издаден им защитен сертификат през 1417 г. за пътуване от папата и император Сигизмундот Свещената Ромска Империя,тяхното гонение е започнало още тогава - даже и по-рано, през 1416 г. изгонени от немски район Майсен. Писмени източници свидетелстват, че ромски деца са били отнемани от майките им, рязани са уши на жените, мъже са били жигосвани в горещо желязо. В опит за насилствена асимилация на ромите е било забранено в някои страни да говорят на езика си, а на други места дори да се женят помежду си. Вероятно най-унищожителното преследване на ромите се е случило през Втората Световна война - около 2 милиона роми са били избити в концентрационни лагери или с други средства.Принудителното изселване на десетки хиляди румънски роми в Транснистрия илюстрира тяхното преднамерено изтребване.След демократичните промени в екс-комунистическите страни станаха известни и други зловещи практики - например през 80-те години на XX век ромските жени в Чехословакия са били подлагани на насилствена стерилизация с цел да се намали прираста на ромското население.

Днешен брой на ромите по света- Приблизителният брой на ромите по света се приема около 12 милиона души. По-голямата част от ромското население живее в страните на Източна Европа - където в Румъния има най-голям брой роми, а в България ромите са най-голям процент от населението на страната. Други страни със значителен брой ромско население са Русия, Словакия, Унгария, Сърбия и Македония, Испания и Франция. Приблизителният брой на ромите в ЕС се изчислява на около 10 милиона души. Голям брой роми има и в Турция, според някои изследователи около 2,75 милиона. Приблизителният брой на ромите в САЩ е около 1 милион, в Бразилия 800 000.

Ромите -Нация Без Държава, ТрансграничноНационално Малцинство - Липсата на независима държава на ромите, броят на ромите и тяхното присъсствие във всички страни-членки на Европейския съюз ги правят на-голямото национално малцинство в ЕС и така превръщат интегрирането им в европейското общество във въпрос от европейско значение.

МАТЕРИАЛИ:

http://www.romaninet.com/ROMA_Cultural_report_bu.pdf

http://www.osi.bg/downloads/File/RomaGuideFinal.pdf

http://www.amazon.com/The-Romani-Gypsies-Yaron-Matras

http://ureport.bg/54387/2015/01/19/obshtestvo/romite-v-evropa-presledvani-kato-evreite



ДИДАКТИЧНА ЕДИНИЦА 2-Ромска култура

Basics of Roma Culture

Дефиницията на ЮНЕСКО за КУЛТУРА е:

"Kултура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията."

Като всяка култура ромската култура е духовна и материална.

Духовната страна на ромската култура в различните ромски общности е пряко свързана със следните основни елементи:

•начин на живот (уседналост - пътуване);

•религиозни вярвания (християнство - ислям и др.);

•майчин език (ромски - не-ромски)

Поради обективни причини ромската духовна култура все още има предимно устен и активен характер.

Ромската култура се показва чрез:

•ромският празничен календар,

•специфични обичаи и ритуали,

•ромските ценности (свобода, семейство, деца, опазване на традициите)

•вътрешногрупови форми на саморегулиране (ромския съд „мешере", ромския еснаф „лонджа", ромските цар и барони, ролите в разширеното ромско семейство и др.)

•ромския фолклор,

•традиционните ромски медицински практики и др.

Ромската материална култура в днешни дни все още се изразява в опазване и развитие на типичните за миналото ромски занаяти и техните артефакти. С векове ромите са били познати като изкусни ковачи, дърводелци, джамбази , дресьори на животни и пр.

Една от причините за продължаващото обедняване на ромското население през последния век е упадъкът в тези традиционни форми на поминък, уменията за които преди са били предавани в ромските семейства от поколение на поколение. За щастие, в някои семейства все още се пазят тези традиционни умения за създаване на предмети, които вече се възприемат като приложно изкуство.

В миналото ромите често са били остракирани от обществото на околното население. Векове затворените ромски общности са опазвали традициите си, като са живели отделено. В днешно време ситуацията е различна - ромите трябва да намерят начин да се интегрират, като запазят ценностите на своята култура.

Традиции на ромите

Думата „традиция" идва от латинското traditio, съществително от глагола traderere или tradere (да предаваш, да дадеш за съхранение), и първоначално е използвана на латински да се означи концепцията за правно предаване и наследяване.Съществуват много дефиниции за традиция. Обединяващата е, че "традицията е свързана с вярвания, предмети или обичаи, използвани или в които се е вярвало в миналото, породени в миналото и преминаващи във времето, като сепредават от поколение на поколение и които се извършват или в тях се вярва в днешно време”.

Традицията е вярване или поведение, предавано в поколения вътре в една група или общество, със символично значение или със специално значение и произход в миналото.

Може би най-силната ромска традиция е опазването на ромските ценности.

Традициите устояват и се развиват за хиляди години. Ромските традиции опазват празничността им(повлияна от религиозната им принадлежност), танците, песните, специфичният им начин на обличане (като пръв видим знак на групова идентичност и маркер за групова принадлежност и като маркер за статут в общността, за семейно положение, пол и други категории, които изграждат идентичността на ромската общност). Понастоящем ромската общност се изправя пред критично важен период в развитието си: преход от пред-модерно (патриархално) към модерно общество и с изграждането на една съвременна ромска идентичност. (Колев, 2008)

Концепциите за традиция и традиционни ценности се използват често в политически и религиозен дискурс за установяване на законността на определен набор от ценности. Определянето и упражняването на традиции в някои случаи може да бъде средство за изграждане на обединение между под-групи в общество на разнообразни етноси. В други случаи традицията е средство за отличаване и за съхраняване на групи като различни от другите.

Ромите считат опазването на традициите си, вярванията и ценностите си като много важно по редица причини, някои от които са: съхраняване на спецификата на ромския етнос на „нация без държава"; пренасяне на историческото наследство при липса на писмена история;допринасят за различаването от не-ромите и за единство между ромските подгрупи; поддържат семейните отношения в разширеното семейство, застрашени от глобализиращия се свят и пр.

Ромски ценности -Между многото традиционни ромски ценности едни от най-важните са ромската идентичност, ромската общност, семейството и децата.

Един специален термин, РОМАНИПЕ/ROMANIPE, се е появил и означава обединената ромска идентичност, термин, свързващ начина, по който ние възприемаме околния свят, начинът по който околният свят ни възприема, начинът ни на ежедневно поведение, нашата система на ценности, вярвания и практики, организирана с цел да се постигнат гореспоменатите неща.(Колев, 2012)

Ромското семейство и децата-За ромите семейството е и една свещена среда, където през вековете се е създавала, развивала, спасявала и пренасяна ромската материална и духовна култура. Взаимната подкрепа, уважението, обичта и съгласието са най-големите добродетели на ромското семейство.Уважение между членовете на семейството е едно от основните правила. Децата са най-голямото съкровище за всяко ромско семейство и те дават смисъл на създаването и съществуването му. В продължение на векове ромските деца са получавали образвоанието, от което се е считало, че имат нужда, в семейството и най-големият страх на ромските родители е ромските традиции и ценноси да не бъдат изкоренени в децата им. Това е основата на ромското недоверие към „притежаваните" от мнозинствения етнос образователни институции.

Ромската общност - Йерархическата структура на общността се развива в посоката на стълбицата на "индивид” - "семейство” - "общност”, където индивидът има най-малка тежест, а общността - най-голяма

Вярвания на ромите - Един от широко разпространените митове за ромите е, че те не са религиозни, концепция, споделяна и от някои учени. Погрешното заключение, че ромите не са религиозни, е извлечено въз основа на вярното твърдение, че ромите нямат своя собствена, ромска, религия. Факт е, че по дългия си път от Индия през Европа ромите бързо са загубили традиционната си индийска религия и са приели религията на народите, в които са били в контакт. Тук общата грешка е да се идентифицира религиозността с религията. Религиозността включва няколко културни практики за отношение към свръхестественото и религията е само една от тях.Някои други 'паралелни практики' играят важна роля сред ромите.Ромите вярват в Бог, O'Devel или Devla на Romanes - но да се обръщат към Бог като частни лица, интимно, без медитаторската роля на свещеник, е много познато на ромската духовност.‚Земният' характер на ромската религиозност е друга типична черта на ромската религиозност, далечна на абстрактния образ на Бог.Друга особеност е сполучливо наречена "Ромски религиозен синкретизъм” - тенденция за комбиниране на елементи на различни религии.Способността основните характеристики на ромската религиозност да функционира и под християнски и под ислямски „покрив" е важна причина за този синкретизъм. Каквато и религия да са приели, всички ромски под-групи вярват в свръхестественото и са суеверни.Изгарянето на принадлежностите на умрелия е религиозна практика. Аюрведическата концепция за ритуална чистота иритуално 'омърсяване' заема централно място в ромските вярвания и суеверно се смята, че ‚омърсяването' носи лош късмет.

Табута на ромите-Етническите роми имат много силна система на табута. Основно ромите считат, че горната част на тялото е ‚чиста', а долната част е ‚мръсна', омърсяваща. Омърсете се, и вие може да бъдете отстранен от общността (остракиран) за време до една година - а дори и изгонен от общността (както това се е случило с най-голямата ромска потеса Папуша). Както в други традиционни култури, ромските жени след раждане се считат за напълно ‚омърсени', както ‚омърсено' е и новороденото, затова те са временно изолирани от останалата част от семейството. И докато на малките деца, болните и на възрастните се позволяват известни малки отклонения, спазването на табутата се прилага много стриктно като правило за здравите възрастни роми, особено за тези, които вече имат семейство.

МАТЕРИАЛИ:

http://ethnotolerance.org/proekti/history_culture/5.romska_kultura.htm

http://roma.swu.bg/vsek.html

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4059&tid=95051

http://knizhen-pazar.net/index.php?search=Йосиф_Нунев2%С_Диана_Нунева_searchin=name

https://books.google.bg/books/about/Ромското_дете_и_негов.hyml

https://www.google.bg/gfe_rd=cr&ei=WAK5VKnDGZGu8wewgIHACQ&gws_rd=ssl#q=Manual+on+Roma+History+and+Culture

http://amalipe.com/index.php?nav=publications&lang=1

http://www.jsi.com/JSIInternet/Inc/Common/_download_pub.cfm?id=12282&lid=3


ДИДАКТИЧНА ЕДИНИЦА 3-Стереотипи и предразсъдъци към ромите

Стереотипи - В книгата си „Общественото мнение" американският журналист и политически коментатор Уолтър Липман определя стереотипа като опростено, предварително формирано съждение, непочиващо на личен опит.Според видните психолози Даниел Катц и Кенет Брейли, стереотипите водят до расови предразсъдъци, при които хората реагират емоционално на името на една група, приписвайки определени характеристики на членовете й. Възможни ефекти от властването на стереотипи са:

·Утвърждаване на неоснователни предразсъдъци или невежество

·Нежелание да се преосмислят нагласи и поведение към стереотипизирано възприемани групи

  • Предотвратяване на влизането на някои хора от стереотипизирани групи в наследявани дейности

В социалната психология „стереотип"е клиширана представа за определена група индивиди или определен тип действие.Тези представи могат да не отразяват вярно реалността. Съдържанието на стереотипа е свързано сатрибутите, които за хората за характерни за тази група. Според Lippmann има 4 аспекта на стереотипа:

·Той винаги е ОПРОСТЕНА представа за реалността;

·Хората 'ПОЛУЧАВАТ' стереотипите от отвън, от собствената си култура, не ги формират въз основа на личен опит;

·До известна степен всички стереотипи саПОГРЕШНИ представи

·Стереотипите са извънредно УСТОЙЧИВИ

Какво е предубеждение -Предразсъдъкът е предубеждение, или формиране на мнение преди да са ти известни истинските факти. Предразсъдъци са често в основата на предубедени, обикновено негативни съждения за хора, направени въз основа на техния пол, раса/етнос, език, националност, увреждания, религиозна принадлежност, социална класа, възраст, или други личностни характеристики. Предразсъдъците са неоснователни преценки и могат да включват всяко неосновано на реални данни мнение, което е необикновено устойчиво към въздействие на разумни доводи. Затова когато търсим да идентифицираме предразсъдъци, трябва да идентифицираме корените им.

"Другостта” - Човек може да бъде предубеден спрямо други хора поради някаква характерна тяхна черта, която му изглежда необичайна или нежелана. А какъв е характерният външен вид на ромите? НЕОБИЧАЕН за околното мнозинствено население в Европа. Какви са техните традиции и вярвания за средновековна Европа, където властващото християнство има нулева толерантност към другите религии? НЕЖЕЛАНИ.

Расизъм - Расизмът според ООН, е политика на преследване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза заради цвета на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност. Расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че расовите характеристики предопределят културата и способностите на хората. Раса, като макар и остаряла социална концепция, е голяма група хора, която споделя подобни и ясно различими физически характеристики. Една човешка раса се определя като група хора с определени общи наследствени характеристики, които ги различават от други групи хора. Въс всяка раса има под-групи.

Макар индийците да са всъщност със смесен австралоиден и кавказки произход и никой да не може да каже, че ромите са от друга раса, отличителните им физически характеристики, когато ромите за пръв път се появяват в Европа, са били достатъчни, за да породят предпазсъдъци.

Религиозна дискриминация - Много изследвания разглеждат отношението между религия и предразсъдъци. В историята на човечеството е имало не малко периоди, когато религията е била използвана, за да се насърчава омраза. Изследвания са показали, че хората, които практикуват „институционализирана религия", която се фокусира по-силно върху социални и политически аспекти на религиозни събития, е по-вероятно да имат предубеждения към последователите на други вероизповедания. Такъв е бил случаят на средновековна Европа.

Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация - Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация се разбират като свързани, но разпични концепции. Стереотипите са най-силно когнитивният компонент, който често властва без съзнаването му, предразсъдъкът е афективния компонент на стереотипизирането, а дискриминацията е поведенческият компонент на реакциите на основа на предразсъдъци.

Социална дистанция - Понятието "социална дистанция” е въведено в социологията, за да се опише дистанцията между различни групи в обществото. Това понятие най-добре описва и сравнява расови стереотипи и предразсъдъци. "Социалната дистанция” касае нивото на взаимно разбиране и 'заедност' между индивиди и социални групи.

Стереотипна представа за ромите- Силно негативната стереотипна представа за ромите помага да се разберат предразсъдъците, които водят към значително изключване на ромите в различни области на социалния живот. Генерализираната стереотипна представа за ромите ги описва като „криминално проявени, мързаливи, мръсни, лъжци и необразовани, с много деца, с лоши маниери, груби, арогантни и бедни".

За да се разберат по-добре предразсъдъците към ромите, е по-добре да се обсъждат по групи: (1) основни стереотипи; (2) стереотипи за институционалното изключване; (3) някои образователни стереотипи (4) стереотипи към ромските жени

Някои основни стереотипи за ромите в България - въз основа на няколко сериозни научни изследвания:

·Ромите са привилигировани (спрямо българи и турци)

·Човек не може да вярва или да се доверява на ром

·Ромите имат наклонност към престъпност

·Ромите са мързеливи и безотговорни

·Ромите не ценят образованието

·Всички роми с еднакви / 'Ромите се държат по един начин

·Ромите тррябва да си живеят отделно и да не се смесват с българите и турците (не е чист стереотип, а често срещано мнение))

Някои стереотипи за институционално изключване

·Ролята на ромските лидери - „търгуват" ромите

·Ролята на евангелистките църкви - „завземат" ромите

·Ролята на ислямските училища - най-често виждана като опасна

·Ролята на образователните стандарти - виждана опасност: занижени изисквания

·Ролята на природните им таланти - стереотип за музикалната им надареност като всеобща

·Ролята на майчиния им език -стереотипизирана

  • Ролята на знанието за културата на малцинства

Някои образователни стереотипи относно образованието на ромските деца

·Ромите дават ниска стойност на образованието

·Отпадат от училище поради бедност

·Отпадат от училище поради ранни бракове

·Липса на държавна инициатива

  • Непривлекателни училища

Стереотипи за ромската жена

·За ромската жена дете = социални помощи

·Оставят децата си в сиропиталища

  • Ромските момичета масово отпадат от училище

Предразсъдъци се изграждат на основа нанегативни стереотипи

Широко разпространените етнически стереотипи за ромите в България водят до липса на обществена подкрепа за публични мерки, които да ги подпомагат.

Стереотипите на учителите и социалните работници често формират стереотипите на общото население.

Предразсъдъците на мнозинството водят до изграждане на предразсъдъци и сред малцинството - реултатът е едно взаимно недоверие.

Ключови стереотипи и проблеми за решаване

·Не може да се има доверие на ром

  • Ромите са "престъпни”, "мръсни”, "мързеливи”, "необразовани”

Тези стереотипи са свързани и формират силно негативния образ на ромите, който води към предубедено недоверие.

Тези стереотипи трябва да се преодолеят, за да се осигури обществено пространство за следващи дейности на ромската интеграция и ефикасна работа в ромската общност.

МАТЕРИАЛИ:

http://amalipe.com/index.php?nav=publications&lang=1

http://roma.swu.bg/vsek.html

https://www.coe.int/t/dg4/youth/Source/Resources/Publications/2015_MIRRORS_combat_antigypsyism_thru_HRE.pdf

https://www.google.bg/gfe_rd=cr&ei=WAK5VKnDGZGu8wewgIHACQ&gws_rd=ssl#q=Manual+on+Roma+History+and+Culture

http://www.jsi.com/JSIInternet/Inc/Common/_download_pub.cfm?id=12282&lid=3



ДИДАКТИЧНА ЕДИНИЦА 4-Борба на ромите за равноправно участие в обществото

Cette unité servira à adresser le problème important des stéréotypes associés aux Roms dans leurs vies de tous les jours. Elle sera liée à des thèmes d'actualité, comme par exemple : Tous les Roms ont la peu foncé - le cas de l'enfant Rom aux cheveux blonds en Grèce.

Matériels

http://www.erionet.eu/doc-brochure-stereotypes_fr_holding-us-back_2013

http://cms.horus.be/files/99935/MediaArchive/publications/roma%20final%20pdf%20FR.pdf

ДИДАКТИЧНА ЕДИНИЦА 5 -Социални умения, които да серазвиват в учениците

Социални уменияСоциални умения са уменията за общуване, решаване на проблеми, вземане на решения, отношения с връстници и др, които създават възможност на човек да започне, изгради и поддържа положителни социални отношения с другите.

Дефицитите в социалното поведение пречат на децата за приятелство, отношения с възрастните, учене, предаване на знания, уважавано масто в класната стая като общност и пречат на добрия климат в нея. Социалната компетентност на детето е свързана с приемането му от неговите връстници, от учителите и от други възрастни, успешното социално включване на „различните" около него и с жизнения му успех след училище.

Дефицити в социалните умения

Дефицитите в социалните умения могат да се разглеждат като грешки в обучението.

Arnold Golstein, известен експерт в изграждането на социални умения в деца с поведенчески проблеми, счита, че има четири основни причини, които обясняват защо ученици остават с недоразвити социални умения.

Четирите основни причиниучениците да остават без достатъчни социални умения

·Причина 1 На учениците не е известен друг начин да реагират, освен сегашният им начин на поведение.

Някои от нашите ученици може никога да не учат социално „подходящо поведение" (от социални ситуации, в които те трябва да действат заедно с/или да постигнат съгласие с други).

Може би те не са получили напътствие за това в къщи. Може би те нямат подходящ „ролеви модел" в дома си или сред съседите, който да ги насърчава към„добро" поведение, но бъдете готови да се срещнете и с ученици, които не реагират на социалните ситуации със социални умения на нивото на тези на други деца..

·Причина2 На когнитивно ниво на учениците са известни и други начини на поведение, но те нямат достатъчна практика, за да ги прилагат.

Много ученици (след ситуацията) могат да кажат какво е ТРЯБВАЛО да се направи.

Неуспехът да се приложи такова по-подходящо поведение, което е било вече известно на ученика, показва нуждата от повече и по-разнообразна практика на реагиране.

Затова такива инструкции следва да станат ежедневие.

·Причина3 Учениците са опитвали и друг модел на поведение, но за тях той не е сработил добре първия път и затова те са приели, че това поведение не е добро за тях. И предвид провала на опита им, теа са се върнали към предишния си модел на поведение..

Помнете, че хората имат определено поведение поради някаква причина. Всяко поведение, което прилагате, според Вас Ви носи полза. Ако няма „отплата" за определено поведение в дадена ситуация, Вие ще спрете да се държите така. Хората имат дадено поведение поради една от две основни причини: Като постъпваме така това (1) ни носи някакво последствие, което желаем (позитивно насърчаване), ИЛИ (2) ни пази от нещо нежелано (негативно насърчаване).

·Причина4 Напрежение и тревога пречат на способността да се прилага добре практикуваното поведение в реалния живот.

Така че...запитайте се: Представлява ли това дефицит в умение (даден ученик не знае правилния отговор на една социална ситуация и правилната реакция не е в поведенческия репертоар на ученика) или това е дефицит на изпълнението (правилното поведение може да се идентифицира от ученика, когато той бъде запитан за това, и това поведение е било упражнявано на практика, но само в ситуация на проиграване на роля, а не в реалния живот). РАЗЛИКАТА между ДЕФИЦИТ В УМЕНИЕ и ДЕФИЦИТ В ИЗПЪЛНЕНИЕ

Един дефицит в умение обикновено може да бъде оправен чрез преки инструкции за необходимите умения (може би чрез анализ на задачата и формиране).

Един дефицит на умение обичайно изисква една гаранция, че прилагането на новото поведение ще донесе най-малкото същата полза като настоящия (неподходящ) поведенчески отговор. За да мотивирамне промяната в поведението ние трябва да осигурим „отплатата"да бъде по-голяма от тази за настоящото неподходящо поведение. Желанието да се промени дадено поведение е също необходим фактор. Затова трябва да се оцени и насърчи необходимата „готовност за промяна"в едно дете..

Важността на социалните умения за децата

Показването на слаби социални умения обичайно предизвиква отхвърляне на едно дете от другите (другите деца не го харесват и не желаят да общуват с него).А понякога някои деца работят упорито да изградят ново и по-добро поведение, което им е било показано и обяснено, но отхвърлянето им от другите деца продължава (може би поради дълговременната негативна репутация на детето или понякога понеже на другите деца не се харесваедна прекалена демонстрация на „добро" поведение, което на тях им изглежа неестествено). Децата могат да се провалят в опита си за по-добро поведение и поради това, че те изпитват затруднение да наблюдават и контролират поведението си, когато възникнат непредвидени ситуации. А могат и да са разбрали погрешно подаваните им социални сигнали от другите (примери: 1. Да не се забележат отхвърлящи действия на другите, които невербално или дори вербално казват „Махай се. Остави ни."2. Възприемане на позитивни социални реакции на другите като заплашващи). Ако са отхвърляни поарди минало или настощо поведение, те рядко (ако въобще) ше получат шанс да покажат „правилно" поведение в нормални обстоятелства и поради това те вероятно няма да успеят да ги внедрят добре в поведенческия си репертоар.

Индекс на социални умения за изграждане в учениците

1.Себеотстояване (пробивност)

2.Разбиране на различията

3.Решаване на конфликти

4.Справяне с отношения и ситуации

5.Постигане на консенсус

6.Вземане на решения

7.Емоционално възприятие

8.Емоционално комуникиране

9.Емоционален контрол

10.Емпатия

11.Помагане

12.Сприятеляване

13.Позитивно мислене

14.Уважение

15.Отговорност

16.Самоосъзнаване

17.Самоконтрол

18.Социално осъзнаване

19.Социално комуникиране

20.Социално взаимодействие

21.Решаване на социални проблеми

Общуване

Някои основни неща, за които децата трябва да знаят как да общуват с другите, могат да бъдат:

-Особеното в мен / специалните ми лични интереси

-Моите ценности

-Представяне на себе си / запомняне на имена

-Опознаване един друг /опознаване на някого

-Ние имаме нещо общо

-Правене на комплимент / приемане на комплимент

Невербално общуване

Тон на гласа / сила на гласа

-Зрителен контакт / изражение на лицето

-Жестове / лично пространство

-Използване на докосване / стойка на тялото

-Разчитане на езика на тялото

-Идентифициране на емоции

-Как изглеждаш

Да бъдеш част от група

-Присъединяване към група / срещане с нови хора/ задаване на въпроси

-Споделяне / сътрудничество / съблюдаване на правила

-Вземане на решения заедно

-Да бъдеш добър в спорт или други заниманния

-Насърчаване на груповата идентичност / приемане на различността

-Моя Ролеви Модел / истински приятели

-Разбиране на „кликите" (неформалните силови групи)

Изказване на чувства

Неща, които да се вземат предвид:

-Идентифициране на чувства / Говорене за чувства

-Съобщения „аз"

-Емпатия / Смесени емоции

-Вътрешен разговор / самоконтрол

-Справяне с гнева към другите / справяне с гнева на другите

-Справяне с промяната

Грижа за себе си и за другите

Търсене на помощ от възрастните

-Разбиране на въздействието на поведението ни върху другите

-Разбиране на поведението на другите

-Грижа за другите / проявяване на интерес към другите

-Просоциално поведение / любезност

-Даване на съвет / отговор на положителен съвет

-Да бъдеш приятел / даване на заем

-Уважение към другите / предлаагне на помощ на други / да зависиш от други

Решаване на проблеми

Теми за обсъждане:

-Идентифициране на предизвикващи проблеми поведения

-Рефокусиране на нагласата / отношението

-Брейнсторминг / намиране на алтернативни решения / определяне на най-доброто решение

-Учене от грешките / мислене преди действие / правене на умни избори

-Приемане на последствията

-Групово решаване на проблем

Слушане: двупосочна улица

Обсъдете с децата разликата между „слушане" и „чуване".

-Чуване или Слушане?

-Слушане по време на разговор / Слушане за информиране

-Следване на инструкции

-Рефлективно слушане / Активно слушане / Позитивна обратна връзка

Отстояване на своята позиция

Всеки има нужда да умее да представя и защитава своята гледна точка.

-Да сме сигурни в себе си / създаване на позитивна нагласа / да се „потупаме по гърба"

-Справяне когато си тормозен / справяне с подиграването

-Идентифициране на стреса / групов натиск / Да научим да казваме „Не"

-Безопасно освобождаване на гнева

-Права и отговорности

-Да отстояваш правата си

Управляване на конфликт

Важни въпроси за вземане под внимание:

-Какво е Конфликт? / Моите лични конфликти

-Нужни са двама / поднасяне на извинения

-Да знаеш кога да решаваш конфликти / разрешаване на конфликти спокойно

-Правене на компромиси / решения Печеля-Печеля

-Преговаряне / медиация на връстници / честна игра

-Позитивни и негативни изходи

Всички тези социални умения трябва да се изградят в учениците в училищната практика и да се насърчават чрез личен пример.

МАТЕРИАЛИ:

http://www.euro-cordiale.lu/outils-cognitifs/BG/CS/CS-INTRO.pdf

http://www.keycompetenceskit.eu/kck/bg/m6unit1.html

http://www.mnovini.com/novini/социални+умениЯ+и+компетенции.html



ЗАДАЧА

 

Обсъдете и оценете във Вашия клас:

  1. Каква е била ролята на ромската история за изключването на ромите
  2. Каква е била ролята на ромската култура за съхраняването на етническата идентичност?
  3. Каква е ролята на страданията на ромите за тяхното социално изключване?
  4. Каква е ролята на стереотипите и предразсъдъците за интеграцията на ромите?
  5. Трябва ли социални умения да се преподават орделно на ромските деца или заедно с другите им съученици не-роми?

Стъпка 1. Подготовка

Преди да се започне преподаването на ромска история/ромска култура/страдания на ромите/ стереотипи и предразсъдъци/ социални умения, ние трябва да създадем условия за процъфтяване на емпатията и готовност за открита дискусия в атмосфера на взаимно доверие.

Създаване на безопасно пространство:

Създаването на среда, пораждаща доверие, е ключово за отключване на готовността за открита откровена дискусия в участниците.

Водете чрез пример:

Знание за други етноси/етнически групи не може да се придобие в изолация; то трябва да се моделира от учители, училищен персонал, родители и приятели.

Развийте компетентност за Ромска история/Култура/Страдания/ Стереотипи и предразсъдъци/ Необходими социални умения:

Преди да можем да идентифицираме и интерпретираме научена нова информация, ние първо трябва да разбираме собственото си мислене и възприемане на „другостта".

Стъпка 2. Ангажиране

Има поредица от стъпки, които един учител може да предприеме, за да ангажира всички деца в класа в дискусия по всяка от представените по-горе теми.

Групова игра:

Приемането и толерирането на разнообразието/"другостта" започва на площадката за игра, където децата се учат да предотвратяват или разрешават своите конфликти и да създават приятелства през културните бариери.

Разказване на истории:

Ромските приказки до някаква степен компенсират отсъствиeто на записана митология и дори история на ромите. Разказването на истории и приказки дава възможност на учениците да влязат в положението на тези, които имат различен опит от техния.

Вживяване:

За децата е интересно да научат за стереотипите и след това те сами, като познават съучениците си от друг етнос, могат да съдят колко фалшиви са някои от стереотипите. Чрез вживяване в опита на ‚другите', ние се учим да виждаме над табели и стереотипи и да преминем от просто възприемане на информация към дълбоко разбиране.

Решаване на проблеми:

Действието на сътрудничество изгражда взаимно доверие, тъй като учениците започват да познават по-добре техните съученици от ромски и друг произход.

Стъпка 3. Рефлектирайте и действайте

Нашата способност да си струдничим с хора от различни етноси и да разбираме другите, е само толкова добра, колкото добрение работим на основа на това разбиране.

Идентифицирайте споделяни ценности и различия:

Споделяните ценности са солидна база за разбиране. Важно е да се проведат групови дискусии за различията - какво ги причинява и кое различие е важно, защо за всеки етнос различието е важно и защо за всеки етнос учениците трябва да се образоват да разбират другите, а също така да наименоват и да уважават различията. По този начин се движим от предразсъдъци към подходящото разбиране на „другостта" и приятелско толериране на различията.

Насърчете смелостта:

Десетилетия проучвания от социалната психология са показали, че не е достатачно да има разбиране и взаимно доверие: учителят трябва да насърчи учениците да разсъждават без страх от грешни тълкувания в търсене на истината.

Направете възможно действието:

Крайната стъпка да се изгради необходимото взаимно доверие включва създаване на възможности чрез които децата могат свободно да споделят мнението си и да търсят практически решения за подходящи поведения и така да имат просоциално поведение, целящо доброто на другите.

2. Обсъдете с класа Какво е история? / Култура/ социално изключване и страдания/Стереотипи и предразсъдъци / Социални умения: разделете класа на две етнически смесени групи и като използвате концепциите, които току що са обяснявани, поискайте от учениците да представят случаи на социално изключване по културни причини/ поради стереотипи и предразсъдъци и поради липса на социални умения във ежедневието им.

3. Поискайте от класа да напише кратък текст за История и/или култура на ромите/ за преживяното от ромите / Стереотипи и предразсъдъци спрямо ромите / Социални умения, необходими за по-добри шансове за живот (максимално една страница) след като направят изследване по уеб източници по темата (поискайте им да включат към текста линковете, които са избрали, с кратко мотивиране защо са избрали тези уеб ресурси и какво е точно отнасящото се към съдържанието)

4. Заедно с учениците (възможно е и заедно в други класове от същото училище) определете списък от лозунги и принципи на училищния (или на класа) Кодекс на мира, като поставите принципите на един постър. Опитайте се да експериментирате това по време на празника на училището.

Последно модифициране: вторник, 30 юни 2015, 10:59